автор: sradev

Миналогодишният експеримент донесе няколко урока:
- В дупката се влиза по всяко време,
- И в дупката има интересни начала,
- Всеки ден е пълен със щуротии...

Няма да анализирам миналогодишната дупка, опитах се, ама нищо не излезна.
Тази година влизам предварително. Повода е в един ден преди 3-4 месеца, който беше така шантав, че мога да го определя само като пътешествие с возилото на Вещицата в 247-мерни пространства. Няколкомесечните ми опити да опиша този ден се провалиха тотално, думи за него нямам, и така се реших да го изчанча:

Въоръжих се с Копие, турих си "Сицилианската Шапка" на главата и написах нещо, което съсвсем не е това. Та многодневните репортажи от опитите за надничане в онова пътешествие ме доведоха до следната историйка.

Неочаквано посред сив дъждовен ден,
когато съм полу-заспал, полу-уморен
Пиейки кафе, кола или чай
мислейки или дремейки май
попаднах в сива бездушна долина
с гол камънак и мърлява слана

Отнякъде долетя Вещицата на своето возило.
Онова, ако си го спомняте, дето на времето си го бях взел на заем, та после трябваше да скачам в движение от него. Тогава то ми даде ден-два в повече - прескачайки през пространствата. Днес изглежда дойде да си ги вземе.

Вещицата разгневена,
от возилото се свлече,
беше много разстроена
и така ми рече:

Неродена от мъж съм мома,
Няма да ти давам метла.
Когато сняг нагоре завали
Ще можеш да ме видиш ти.

И наистина вещицата се раздели на три вещици и те ме заобиколиха от всички страни:

Бяла: Кой ми скри мъдростта?
Зелена: Кой ми пи от радостта?
Червена: Кой ми спи в любовта?

Завъртяха се във вихрено хоро около мене.

Всичките (видяха ми се около 30, ама си знам, че бяха по-малко):
Дренки, трънки, супа бяла,
под нос мрънки - загоряла.

Юго-горна: Ще ти скъсам главата!
Ляво-източна: Ще ти плюя в сурата!
Предно-вчерашна: Ще ти таковам сърцата!

Дренки, трънки, супа бяла,
под нос мрънки - загоряла.

- Да те бия или не - няма да те питам...
- Луда съм бе момче - сега ще те сритам...
- Ще те кълцам аз със меч - само да те спипам!

Дренки, трънки, супа бяла,
под нос мрънки - загоряла.

- Ама извинете за забележката, не беше ли "слънцето се скри, гора върви, нероден от мома си ти"?

Под масата: Ще ти дам една мома!
Зад кревата: Ще ти светна аз една!
Над огледалото: И ще видиш ти гора!

Дренки, трънки, супа бяла,
под нос мрънки - загоряла.

- Добре, де. Извинявай (или извинявайте) за заемането на возилото...

Задна-Отвъд: Да забравиш ти родина!
Тук-Таме: Да се турляш по чужбина!
Полу-Отстрани: Да не виждаш ти пъртина!

Дренки, трънки, супа бяла,
под нос мрънки - загоряла.

- Какво да правя ми кажи!

Древна: Възцари се и живей!
Вредна: Раздели се и лудей!
Революционна: Изравни се и братней!

Дренки, трънки, супа бяла,
под нос мрънки - загоряла.

Ихуууууй завъртяха се още по-бързо и изчезнаха.