автор: EtZeV

Имаше един град, там близо до полето отвъд онази планина. Там от отколешни времена съществуваше завод. Завод за лъжици.
Правеха всякакви лъжици - големи лъжици, малки лъжици, лъжици за супа, лъжици за крем карамел, лъжички за чай, за захар, за кафе, за мармалад.....за всичко! Слагаха ги по шест или дванайсет в кутия и ги извозваха с големи камиони до големите градове в големите скъпи магазини, където натруфени дами и шикозни господа се избиваха само за една кутия.
А лъжиците бяха наистина прелестни, с гравюри на цветя, приказни герои или букви или преплитащи се нишки разноцветен метал. Кутиите, в които прилежно лежаха и те бяха прекрасни... дървени или от кост, с изящни форми по себе си, с медни, златни или сребърни закопчалки и кадифе, сатен или коприна за облицовка отвътре! Просто прелест! Нямаше по-красиво нещо в цялата околност... та чак до Тихия океан!
Един ден в завода възникна лек проблем. Един от работниците, който отговаряше за изрядния вид на лъжиците, бе задрямал на своя пост и пропусна да види как една партида от дванадесет чаени лъжички премина покрай него, а единадесетата е с кръгла и правилна дупка точно в средата. Така лъжичките заминаха към следващата машина, която прилежно ги подреди в красива кутия от бял бук с издялани рози и маргаритки по капака, със светло оранжева коприна отвътре и сребърна закопчалка. Заедно с още други кутии в един голям камион и тази кутия замина за един голям град, за да бъде продадена.
Още на следващия ден в магазина се появи една нацупена лелка, която като видя кутията в очите и засия пламъче като на прасе преди угощение!
- Искам тази! - развика се нацупната лелка и извади протмонето си. - Ще я купя веднага, ако трябва и в брой ще платя!
И така кутията се озова в торба, а после в ръцете на лелката. Когато се прибра вкъщи жената остави покупките си на масата, взе кутията с чаени лъжички и се провикна към хола:
- Съпруже, ела да видиш какво купих днес! - и поднесе към лицето на безизразния господин своята покупка.
- Ооо - възкликна той. - Лъжички за чай. Чудесно. - и отвори кутията. Но що да види - единадесетата лъжичка бе с голяна, правилна, кръгла дупка посредата!
- Какво за бога е това? Възмутително! Веднага се върни в магазина и ги върни!
Нацупената, и вече възмутена лелка това и направи. Върна се в магазина и вдигна невъобразим скандал на продавача, а после и на оуправителя, който любезно и каза:
- Драга госпожо аз не мога нищо да сторя по вашия случаи, защото тези лъжички са дошли с дефект от завода. Пуснете жалба до шефа на завода за лъжици в онзи град, там близо до полето отвъд онази планина.
Нацупената лелка така и направи. Веднага отиде и подаде жалба в най-близкото полицейско управление. Прати копие и на директора на завода с бърза поща, за да го уведоми какво смята да му причини в най-скоро време.
Но както често се случва пощальонът бил разсеян и при пренасянето изтървал писмото в движение. То така и не стигнало предназначението си. Директорът така и не разбрал какво се е случило. А в полицейският участък полицаите били заети с толкова много къде къде по-важни неща от една жалба за лъжички (и то чаени), че и те забравили жалбата на нацупената гражданка.
А гражданката чакала, чакала... След известно време съпругът й получил покана за по-добра работа и се преместили в друг град с други проблеми и други хора и оставили кутията с лъжички в стария си апартамент. Защо им била вече?! Както става най-често там се нанесло друго семейство. Докъто разчиствали апартамента от изостаналите вещи на нацупената лелка и безизразния й съпруг, мъжът намерил кутията, извикал съпругата си и казал:
- Така и така някои ги е оставил защо да не ги ползваме толкова са хубави, но тази с дупката ще я изхвърлим. За какво ни е?
Така и сторили. Запазили кутията с десетте и дванадесетата лъжичка, а единадесетата изхвърлили на бунището в края на града.
След много много годни когато боклукът започнал да се преработва толкова бързо, че нямало време да се произведе нов, който да замърсява, бунищата се превърнали в красиви паркове и градини. На бунището където изхвърлили лъжичката с дупка сега имало красив зелен парк с много дървета и трева. На една поляна си играело малко момченце. То забелязало, че нещо свети в тревата, разровило пръстта наоколо и открило старата лъжичка. Тя била мръсна, но все така с гравирана с цветя дръжка и дупка в средата. Моменцето ахнало от възторк избърсало я в блузата си и възкликнало възхитено:
- Това е най-прекрасното съкровище на света, а и ще ми е толкова полезна! - и побягнало с широка усмивка да я покаже на родителите си!