автор: pisana

Когато, риба в мътна вода агонизира,
цветовете и проблясват в светлина
над нея въздуха вибрира
от плясъка на птичи пера.
Когато, птицата е на високо
в най- ниското пропада тя
набира се с последна сила,
а той се спуска свил крила.
И двамата са жадни за живота
ъгълчето на окото крие меч
раздиращ с писък цялата природа
с усилието направиш пътя лек.
Два толкова различни свята
проникнали, един в друг.
Завършеност ли се показва
идеята навсякъде да срещаш друг?
Такъв един различен и обречен,
физически да пипне твоя свят
оцелее ли, сърцето да повтаря
опитай, можеш, пробвай пак.
Далеч е събирателната точка,
невъзможна някак си тежи,
но точно невъзможната природа
ни хвърля там с фантазии, мечти.
Дали си сух или си мокър,
сълза изписва своите черти.
Все едно е влагата в очите
в пера ли ще попие или във води.
Лудостта, понесла е красиво име
някой казва, че възможна е била.
Просто трябва във подобен
да отегчиш до болка своите сетива.
Какво пък жив си, продължил
надеждата , че утре твоя плът
със времето ще преоткрие
това, което други се боят.
Ала отново нещо се промъква
изгаря те и лудо те души.
Покоя на далеч се виe,
а пътя му пробиват твоите мечти.