автор: Gerlan

Требе да не съм бил малък оти я помним тая приказка. Че я ви при кажем и на вас, сакате ли?
Оно по Искаро си има вода и она си тече, ама като придойде и ойдеа сите посеви, те такава е историята, оти я съм я слушал от стари ора.
Вода дошла, отнесла сите ниви барабар с кучетията. Ама това било по
месечина, кога на мегдан без калпак не може. Ама оно облаци вали, та вали- ако нека вали така требва, он Искаро си знае работата. А бе оно сите ни изми, ама па сме си ние. Оно се извале, ни ми се пие, ни ми се яде, ама бех там, така ме фана дъждо. Я бех тръгнал да одим на даскало, ама нали Искаро отнесе мосто и я не отидох, оти да се газим? Та и я там у хоремако, оти е сушина и те на. Сега се сещам, требе да е било март, помним оти, сланината дето я ручаа, била стръвна. А, я се чудим, теа ора що празнуват и лимонатата ми пълна, ама и Искаро, мосто го нема и я се таим и чекам? Они по едно време се ралютия, сланина им ли се услади, они не пиеха лимоната и се разпеа.
-Камик вода гази, камик вода руши
Искаро си знае, кого да разтуши…
Они се напия, пея и я не знам, какво е било по натам, съм заспал.
А она, водата, че си тече и по нея плуваа и калпаци и фесове, мосто го отнесе водата, она си е лимонатена. Ама я, че излезем да кърпим мосто на Искаро с дечинята он че се утиши, ама оня март нема, оня третио!