автор: Amphibia

Болиш ме мълчаливо - като белег,
оставен от беззъбо плахо пале.
В капчука под дъжда се крие времето.
И всеки час е по-дълбок и бавен.

Оглеждам се във локвите. Ръбата съм.
Изсечена склуптура от измами.
За кукувиците съм даже неприятна -
ужасно пусто им е мойто рамо.

Не те виня. Не си ме ти орисвала.
И аз за теб съм сигурно ненужна.
Но стискай зъби! Че ако ти писна,
ще трябва да живееш като плужек.