автор: starec

Хей, вие, мъже на заблудата,
крадци и чергари, деца непораснали,
ето ме - дивната, ето ме - лудата...
Защо сте страхливи, че съм опасна ли?

С дух на разбойница аз ви оглеждам
и си избирам жертвено агне,
моята стръв е тяло-надежда,
шепотът мой - стихия от Вагнер.

Глави забучават щом се усмихна,
хей, вие - мъже на заблудата,
с мъка се сдържам пак да не прихна,
още съм в ролята, тая - на лудата.

Робин Худ някакъв вие си имате,
с него се перчите тъй самовлюбени,
бил той стрелецът, казвате, кимате,
а сте в гората сякаш изгубени.

Може ли някой от вас да ми каже
от женски стрели по-остри, опасни
дали е виждал в колчана на стражи
и на прочути разбойници класни?

Бог да ви пази да не обтегна
лък във очите си! Оле, тогава,
ако играя, ако побегна...
отиде ви цялата мъжка слава!

Хей, вие, деца на заблудата...
Нежна съм още, дяволски нежна!
Чан е сърцето ми, песен на лудата...
Още не искам да съм метежна!