автор: sradev

Това е приказка от блатото и поглед над блатото.

Черният великан долетя ненадейно
и както се го очакваше.
Развъртя се бързо, многовейно -
черни слюнки пръскаше.

Черни му крилата -
небето прибраха.
Черни му ръцете -
дървета трошяха.

Черен страх,
черни мисли
донесе.
Черен прах,
черни кърви
понесе.

И си тръгна.
На Изток да плете
венец.
Слънцето надзърна
стреснато
като младенец.

Полетях на Изток
над него.
Страх ми тресе крилата
без его.

Бяла му сянка
над земята
трепери.
По-бърза
от мислите
се чумери.

Луда е сянката,
като него луда.
Не се пита "дали?" -
не се срамува.

Готова всекиго
да заколи.
Пита въпроси
без да се моли.

Приятели няма,
любовта ще удави.
Редът й е плява
от ялови нрави.

Не е страшен великана,
страшна е сянката му.

юли
Полша-Украина