Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Perunika
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143

Онлайн са:
Анонимни: 788
ХуЛитери: 4
Всичко: 792

Онлайн сега:
:: pinkmousy
:: LeoBedrosian
:: Elling
:: pc_indi

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2024 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаАз, пъстроокият
раздел: Любовна лирика
автор: paparakapv

Ти неведнъж се давеше в зеленото
на моите очи, но се спасяваше.
Опита да нагазиш във дълбокото
а кой ти каза, че там е безопасно?
Нима не знаеше, че там живее дракон
които после ще обсеби сетивата ти?
Но теб това изобщо не те плаши
а провокира твоите възприятия.
Окъпана в отбляците на усмивки
под светлината на прожектора сияеща
разчиташ ли безмълвната ми клетва,
проронена във миг на отчаяние?
За тебе ще остана онзи конник
който ще обяздва твоите сънища
и ще те хапят безсънните ти нощи
а дните ще са сиви и безкрайни
И винаги когато си помислиш
че вече си си върнала живота
тогава аз безскрупулно ще идвам
да ти напомням колко си самотна


Публикувано от BlackCat на 01.03.2006 @ 14:06:37 



Сродни връзки

» Повече за
   Любовна лирика

» Материали от
   paparakapv

Рейтинг за текст

Средна оценка: 3.4
Оценки: 25


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

19.04.2024 год. / 14:52:37 часа

добави твой текст
"Аз, пъстроокият" | Вход | 12 коментара (33 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Аз, пъстроокият
от kristi на 01.03.2006 @ 14:53:19
(Профил | Изпрати бележка)
Добър дракон си!

...разчиташ ли безмълвната ми клетва,
проронена във миг на отчаяние?
!!!!

...тогава аз безскрупулно ще идвам
да ти напомням колко си самотна.
Няма да го направиш, защото си добър..

А стихотворението е хубаво. Преболяно.



Re: Аз, пъстроокият
от Silver Wolfess (silver_wolfess@mail.bg) на 01.03.2006 @ 16:00:59
(Профил | Изпрати бележка) http://www.slovo.bg/silver
Папарак, ти си знаеш, че харесвам стиховете ти, но вземи, моля те, ги затвори за оценки, че като видя нашляпани единици и ми става тъжно. Не позволявай да оценяват душата ти! Ако някой има критични бележки, нека ги каже гласно, а да не пише анонимни единици.
Поздрав и Честита Баба Марта! Много здраве и късмет!


Re: Аз, пъстроокият
от beche на 01.03.2006 @ 16:50:41
(Профил | Изпрати бележка)
еееее направо удари бингото с тоя стих
по изоставената плачеща за любов душица
аз на твое място бих приела положително единиците - ударил си в целта!
освен да се усмихнем снизходително и да
съчувстваме на слабостта женска мисля повече внимание не е и нужно
защото миналото време в стиха е ясен критерий

Стиха е лично отношение и не подлежи на коментар, но ме тушираш с арогантната си убедителност и смелостта да го кажеш метафорично за което и те поздравявам! :)
на такова куче, такава......:)))))


Re: Аз, пъстроокият
от arwenundomel на 01.03.2006 @ 16:58:18
(Профил | Изпрати бележка)
Пъстрооки драконе, една прегръдка от една пъстроока самодива!
Добре подкладе огъня, а сега накъде?


Re: Аз, пъстроокият
от Rossa на 01.03.2006 @ 17:25:09
(Профил | Изпрати бележка)
Ти още ли за ланшния сняг? :)


Ти ли , пъстрооки ?
от ElToro на 01.03.2006 @ 17:48:10
(Профил | Изпрати бележка)
Процежда се жестокост ! Нетипична за тебе , приятелю !

Привет !
;-)


Re: Аз, пъстроокият
от dobilz на 01.03.2006 @ 20:36:22
(Профил | Изпрати бележка) http://ibod.hit.bg
разчиташ ли безмълвната ми клетва,
проронена във миг на отчаяние?

tejkite dumi stigat barzo, kogato sa izre4eni s omraza - ve4e znae6 tova!
ti vse o6te obi4a6,konniko.
sajalqvam, 4e ne moga da popravq bala, za6toto stihoto go zaslujava.


Re: Аз, пъстроокият
от liastovicata (liastovica@abv.bg) на 01.03.2006 @ 20:43:46
(Профил | Изпрати бележка) http://pavlinabg-dream.blogspot.com/
Ах, каква ранима душа си бил Папараче. Пък аз чак сега да разбера.
Много е хубав стиха ти, много болезнен и истински.

Честита баба Марта и щастлива и слънчева пролет:))))


Re: Аз, пъстроокият
от persa на 01.03.2006 @ 22:41:50
(Профил | Изпрати бележка)
И винаги когато си помислиш
че вече си си върнала живота
тогава аз безскрупулно ще идвам
да ти напомням колко си самотна

Ужасен си!!!
кому е нужно...


Re: Аз, пъстроокият
от pisana на 02.03.2006 @ 12:32:43
(Профил | Изпрати бележка)
Пренаредили са се просто людете, а в ритъм нъц, нъц едва ли остава силата на …думите
Сигурно щото е месец март и се изкривява фокуса ми нещо почвам да свързвам лириката с житейските философии и романтиката.



Re: Аз, пъстроокият
от ESEN (z55@dir.bg) на 03.03.2006 @ 17:28:43
(Профил | Изпрати бележка) http://esen.blog.bg/
Е, може би някой наистина трябва да напомня и макар и безскрупулно, това няма да е чак толкова лошо и неправилно...
Пак си истински! Поздрави!


Re: Аз, пъстроокият
от Meiia на 17.03.2006 @ 01:10:18
(Профил | Изпрати бележка)
И винаги когато си помислиш
че вече си си върнала живота
тогава аз безскрупулно ще идвам
да ти напомням колко си самотна
---------------------------------------
!
Така може да каже само онзи, който познава много добре себе си и не само.
Проницателността на пъстрооките очи не е еднозначна, явно, както те са пъстри на нюанси.

"Нима не знаеше, че там живее дракон
които после ще обсеби сетивата ти?"

Капаните на невидиата страна на чувствата, скритата им сила. Необяздени обяздват...сънища.

"Мене ме, мамо, змей люби"
непредсказуем-о

Звладяващо стихотворение!