автор: Prishylec

Аз ли? Дърводелец съм. От бранша.
Най-добър. От Ломско до Ломанша.
Делкам със...длетото. Неуморно.
От заспали талпи правя...порно.

Материал набирам от афъски,
боабаби жилави, за дЪски.
Прасковки и стройни трепетлики.
Като ги рендосвам, много викат.

Маце идва вчера, мамма мия.
С тясна, била, пощенска кутия.
С банцига я минах, и завторих.
Ся е муцка, ако се озорих.

А веднъж дойде една кокона.
Малък ми е - плаче тя - балкона.
Дълго го извайвах със рендето.
Ся черковни сякаш са кубета.

Лани ми дойде една другарка
В двора заден, да и правя арка.
Дълго я челастрих със теслата.
После я шлифовах. До позлата.

Друга и напънали вратата.
И резето влиза и накриво.
Но и го начуках. Без остатък.
Ся си влиза. Като в гърло пиво.

Вчера идва застаряла лелка.
Дърта, ама още хубавелка.
Казва, поувиснал и матрака.
Наковах го. Тя от радост плака.