автор: kamik

"Поезията е вдовицата на живота"
Иван Динков

Докога ще се правиш на сломена от мъка вдовица?
За какво ти е мъж (и на всичко отгоре е мъртъв!)
Много бързо забрави как приживе разстрелваше птиците.
Не ми казвай сега, че ти липсва пиянското хъркане.

Заздравява плътта след прободните рани на нощите.
След пироните - думи: "На колене, пачавро недъгава!"
По-добре си спомни как сънят се израждаше в пошлост
и леглата ви ставаха с всеки миг по-отделни и ъглови.

Този мъртъв живот няма нужда от Господ и нафора.
Аз си спомням - когато нежността ти веднъж го опръска,
как циничен и горд се изплю върху твойте метафори
и гуля до зори в евтин бар с простосмъртните гъски.

И сега не му пука от сълзите ти - даже и бисери.
Той се тръшна в земята без чувство за ритъм и рима.
Не оплаквай живота, ами себе си - жено орисана
на безсмъртния ад и след Този живот да те има.