автор: dexoster

Син хоризонт в мечти украсен;
изгревът слънчев рисува с лъчи;
люлякът нежно разцъфнал край мен;
вятър повява, безмълвно ехти.

Ято от гларуси важно кръжат,
тихо вълните в прибоя остават
Аз се заглеждам в окото на фара -
камък по камък изваян маякът е.

Вино на пясъка бавно се сгрява
от две души намерили своя покой.
Рисуват с ръцете си своята вяра;
момичето тръпне, прегръща я той.

А вътре в морето слънцето къпе се;
новият ден да посрещнат лъчисти
земята, морето, прибоят... мечтите ни
...надежда в окото на фара блести.