автор: alisa

Съвсем съм заприличала на котка,
когато ме притиска до стената.
Извивам гръб, настръхвам, явно съскам
и гледам подозрително ръката му.
Изправям се на нокти и се вкопчвам
в деветия живот и го живея.
Почти приемам неговия начин
да ме научи да обичам.
Играем си на котка и на мишка.
И двамата се хващаме в капана.
Ако излезе някой ще е само
да си поеме глътчица самотност,
защото страшно почва да ни липсва
това да сме сами. Така го можем.
Обаче се завръщаме и опваме
пружинката отвътре на капана.
Навити сме съвсем като пружинки,
не зная кой по-първо ще се скъса.
Но знам, че го обичам като котка,
Самобоя се сигурно и съскам
на себе си.И си показвам ноктите,
а той мълчи и гледа съзерцателно.
Къде е виждал толкова изящество
в една наежена от страх опашка...
И ме притиска до стената,
и ми дава захарче
със капчици валериана...