За кога си поникнало, облаче?
Отваля дъжд по тези земи.
А земята е толкова обла, че
и без теб всеки ден се върти.
Само сянка ще хвърляш над нивите,
непопили солената пот,
а и слънцето с теб по-сънливо е -
все зад облака търси живот.
Отиди си, приятелче пухкаво,
остави ни сами да грешим.
Колко облачета сме издухали,
че ни носят дъждец щом решим...
А без теб всеки ден ще е същия
и отколе го знаем такъв -
ще се молим за облаче бързащо,
не вода да ни носи, а кръв...