автор: nina_nina

На една забравена любов...

Сега съм у дома. Нова. Спокойна и преродена. Връщам се от дълго пътешествие. Ходих къде ли не. Дори през рая минах и през всички кръгове на ада. Пълзях през пустини, летях над каньони, почивах си сред зелени ливади, пълни с минзухари. Катерих се по камъни и вдишвах дъх на мащерка. Пържих се в казаните на страстта. Чудовища изтръгнаха ноктите ми, извадиха сърцето, червата, извадиха ми яйчниците и ги изядоха сурови. Други по-лукави и по-злобни от тях ръфаха малки мръвки месо. Оставиха ми само очите, изплюти в праха. За да те виждам.
После ме повърнаха. За да събера отново всичко, да го съединя, закърпя и да продължа.
Минах и през градини от гладиоли. Ядох детелини и плевели. Дъвчех магарешко тръне и сълзи течаха от очите ми. Спях в легла от цветя, в легла от водорасли. спях върху строшени стъкла, върху автомобилни части, върху камъни дори.
Сега съм тук и всичко това е спомен. Останаха ми белезите и кървавия вкус в устата. Остана ми и любовта, въпреки че загубих любимия. Душата ми остана цяла. Щастлива съм. Щастлива съм въпреки болката, въпреки униженията, въпреки изречените мисли и неказаните думи. Щастлива съм въпреки всичко, заради всичко и напук на всичко.
Сега не те чакам, не те желая, не мисля за следващия път когато ще те видя. Сега мога само да те обичам.