автор: dobilz

Искам сега да ти разкажа за болката -
принц от жаба не става
и принцесите не се раждат от ябълки.
Виновна съм , дъще и закъсняла,
разказах ти толкова много,
а не казах най-важното.
Ще обичаш и ще те изоставят,
в душата ти ще гори пъклен огън,
ще бъде суша и жажда
и само по някога пролет,
за да не забравяш вкуса на радост
и все да търсиш, да искаш...
Не те научих да искаш малко
и как да пазиш очите си,
защото право в тях ще те лъжат,
от наглост ще ослепееш,
един ден сама ще излъжеш
хладнокръвно и без угризения.
Носиш моята кръв, а ние
не сме орисани за голямото щастие.
Прости ми, че те залъгвах с приказки,
за другото майките не разказват..