автор: kristi

Остаряло момче,
ветровете ни викат.
Аз съм малко зверче
и обичам да скитам.
В звездния час
любовта ни отлита-
тя- самотен ездач
върху бързи копита.
Покрай нас онемяват
позлатени камбани.
Искам много да страдаш,
ако мене ме няма.
Не защото съм всичко
в света ни измамен,

а защото сме птици
в дълъг полет за двама...