автор: gadina_

Той е глупав, много, много глупав!
Чудя се защо въобще го помня...
Затуй, че с него ми е било хубаво,
или защото всъщност по-удобно е.

Със него плаша хорските надежди,
навирам го в очите на сегашните.
Така де, ако мъж не ме поглежда,
не ме охажва - не е никак страшно.

По страшно е, да вземе да ме иска,
да си повярва, че се е родил за мене,
какъв раним е, колко пък е истински...
Да ми скъси и нощите и времето.

Такива филми гледала съм много,
затуй и на - не го обичам киното.
И не желая да изгарям в огъни,
които ще гася със много вино...

А той е глупав, адски много глупав.
Безмълвно гледа как една любов умира.
Дали си вярва и без нея да е хубаво...?
Нали ви казвам - нищо не разбира!