автор: I_naistina

Плачеш ли?! - каза - Ела! От другата страна
гората е кашмирена.
С бели пръсти са кристалните храсти
и брокатен пилее се вятъра. Лепне
по струни на арфа в ръцете на птиците-
неизмръзнали, непотърсили юга,
разбрали, че топлото първо е вътре,
преди да ни стопли отвън... Скрежно е,
тихо, и е като насън истинско,
разкъсано слязло небе ти чертае сини полета.
В каляски прозрачни препускат любовите,
и така си отиват- една по една, но следите
постилат килимите- листове без редове
и рисуват сюжети за приказки. А тази не е!
Ела! До девета гора ще ти разкажа истина!

В първата сенките са светлинни вълшебства,
във втората срещат ни болки и чувстване,
в третата се учим да виним и да плачем,
в четвъртата тишината извайва
космическо чуване,
опознаваме тъмното
в петата,
в шестата се завръщаме в кървави изгреви,

седмата- царство на звуци
и мистики;
осмата- на бягащи пътища, тъга и... очакване.
В девета гора вместо слънце изгрява създаване,

После...
се раждаме.

А Някой невидимо пише писма,
пее проповеди за разпятия, тръни и дългове,
накрая ни разказва... истини,
тези, които сами сме измислили. Ела!
Нима забравих да кажа,
че от другата страна
Е
с друго име любовта?!