автор: osi4kata

Ти си само гореща сълза
по лицето ми.
Страстното минало
в мене толкова дълго горя,
че забави сезона на зимата.

Ти си само въздишка една,
издълбоко (от корен душата ми)
всяка вечер... Преди да заспя.
Вън фучат ветрове като влакове.

Ти си само дълбока бразда
на челото ми. Точно в средата.
Със копнежа по теб остарях.
Имам сняг и звезди във косата.

Ти си моята нежна тъга
(най-красивото чувство у хората).
Моя малка гореща сълза,
ще ме стоплиш ли? Много те моля...