автор: alisa

Косата ми започна да расте.
Не ми отива дългото изобщо.
От дълго не ме бива за небе,
нито за дълги и щастливи нощи.

На дългото длъжница съм. Дължа
един скъсен живот на стар плиятел.
Той дълго, много дълго ме мълча,
а аз задълго някъде се пратих,

където дните са безкраен вик,
а нощите са дълги като зима.
Май дълго не броя. Броя до три
и после под чертата все ме има.

За дълга равносметка нямам хъс
и затова авансово ще плащам.
Животът ми е безпощадно рус
и глупав. Но пък няма страшно.

От дълго не съм истински добра.
От дълго някакви ми го повтарят.
И явно дълго ще съм си сама.
Това го мога дълго. Преговарям се.