автор: arwenundomel

(приказка за лека нощ за най малките)


Цяла нощ валяло пухкав сняг в Смълчаната гора - тихо и кротко покрило всичко. Дърветата се обвили в бели кожуси и придобили приказен вид
Рано сутринта малкото мече разтъркало очички - не можело да спи и хукнало навън.

Тичало, препъвало се, ставало, падало и правило ангелчета в снега. По едно време към него се приближил Бау - големия симпатичен вълк. Той също бил много щастлив че през нощта паднал сняг. Предложил на мечето да направят снежен човек. Мечето било очаровано от идеята , нали му била първата зима и всичко свързано с снега го впечатлявало
Направили снежния човек - пъшкали, търкаляли снега и от 3 различни по големина топки го съградили
Добре ама взели да умуват че нещо му липсва и решили че трябва да му намерят очички, носле и устичка
Тръгнали да търсят подходящи неща из гората. Стигнали до хранилката за сърничките и открили морковче.
Бау казал че морковчето става прекрасно носле. Продължили да търсят и намерили едно старо огнище. Вътре имало още въгленчета незатрупани от снега. Събрали няколко малки и големи и се върнали към снежния човек. Подредили му две големи въгленчета за очички и от малките избрали и ги наредили като мъниста едно до друго за устичка.
Мечето било безкрайно доволно от играта с Бау, правенето на снежния човек, търсенето на украсата за него, но и било вече многоо изморено.
Сбогувало се с Бау и се прибрало в хралупата си при мама на топло да спи сладък сън
Лека нощ мило детенце!