Няма нищо за казване, обич.
Все заспивам с луната в очи.
До прозореца, да не изпусна
твойто връщане... Тъй до зори...
Няма нищо за казване. Просто...
Все говоря на тези стени -
че така ми е празно и сляпо,
че така безпределно боли...
Че не знам всъщност, обич,
кой отсъства от двама ни -
аз или ти ...