автор: kamik

Животът снощи зверски се напи.
/Със всички извинителни причини./
Така поне преминахме на "ти" -
дистанцията се скъсява с вино.

На първа фаза беше страшно мил:
Недей,любов, не се хаби напразно!
Не става Аполон от крокодил,
повяхнали цветя не правят празник...

На втора фаза, вече свил юмрук:
Ти докога така ще ме живееш?
Споделяш ме с поредния боклук -
без мисъл, без сърце. И без идея!

На трета фаза и прегърнал стол,
животът със езика си преплетен
изфъфли,че човек се ражда гол -
със кожата си всичко да усети.

И после падна под една дъга
от виненки навместо пеперуди.
Усмихнат като детството заспа.

Проклета да съм, ако го събудя!