автор: Rossa

Всъщност научното му название е "кунилингус". Знаете какво е, нали? На мен, да си призная, по-лесно ми е да го направя, отколкото да го произнеса. Така че ме извинете, но ще му викам както съм свикнал - лизане.

Жените много го обичат. Първо, явно им е приятно. Второ, по време на лизането те осъзнават своята власт и превъзходство над мъжа. И, трето, от него не се забременява.

Макар, че тук може да се поспори. Например, ако преди това е правила свирка, после се е целувала, а накрая (като се има предвид, че жените са скарани с логиката) е помолила да я излижат. После не питайте как се раждат митовете за непорочното зачатие…

За нас, мъжете, лизането е сравнително нова мода. При нашите ориенталски традиции това си е направо революционен подход за сваляне на мацки. Не че ни харесва кой знае колко да го правим, но откак жените се изучиха да си искат оргазмите, нищо друго не ни остана, освен да го включим в репертоара си. Една утеха за тези, които не си падат по него: лизането предлага невъобразими възможности да бъде превърната една напълно непозната жена директно в любовница. Само е нужно, притворил очи, да я попиташ: "Може ли да те целуна ТАМ?" и тя веднага ще разбере кое е това ТАМ и ще отговори по-скоро с "да", отколкото с "не". Че коя би се отказала от такова невинно и с нищо незадължаващо я удоволствие?

Не ми вярвате, нали? Спокойно. Сега ще ви демонстрирам на база личния си опит как работи този революционен метод:

След първото ни излизане на заведение. Нощ. Спирам пред тях и гася двигателя на колата. Тя ме поглежда и казва с усмивка:

- Благодаря ти, вечерта беше страхотна!

И какво - ще си тръгне просто така, без дори да съм я опипал?! А, не!

- Ок, върви! - чувам се да произнасям с горчива усмивка, осъзнавайки, че между мен и тази страхотна мацка нищо няма да стане.

Тя отваря вратата, но не бърза да излезе.

- Знаеш ли, - осенява ме изведнъж гениална идея, - я ми подари нещо за спомен от днешната вечер.
- Добре, но какво? - с готовност се отзовава тя.
- Подари ми...прашките си.

Тя с изненада и нов интерес:

- Добре,- и след малък размисъл - утре ще избера и ще ти подаря най-хубавите си прашки за спомен.
- Не, не ме разбра, искам тези, с които си в момента.
- Но... те са обикновени... И, не са съвсем нови,- се опитва да възрази тя.
- И какво от това? Важното е, че си била днес с тях. Ухаят на теб, а за мен това е най-важното.

Тя мълчи известно време и размишлява. Гледам я с любопитство. Колко далеч е способна да стигне в тази еротична игра?

Неочаквано и даже някак радостно, тя се съгласява.

- Чудесно, но къде да ги събуя? - ме пита възбудено, като ми се струва, че знае отговора.

Не бях се излъгал в нея. Беше от онези жени, които са готови да направят нещо щуро, стига да им се предостави възможност. Явно, за да има после за какво да си спомнят.

- Може ли аз сам да ти ги събуя?
- Може, - с хриплив глас ми разрешава тя.

Нежно повдигам краката й в черни чорапогащи и внимателно събувам модните й обувки. В един момент не успявам да се въздържа, навеждам се към бедрата й и ги целувам, след което светкавично поглеждам нагоре да видя реакцията й. Виждам смутената й усмивка и хазартния огън в очите й. Тогава смело и делово повдигам дупето й от седалката и се опитвам да сваля чорапогащника.

- Не така, - спира ме тя и вдигайки крака, сама бързо и ловко се освобождава от него.

После вече е по-лесно. Започвам да целувам босите й крака пръст по пръст, спускайки се все по-надолу и надолу. Тя дори и не се опитва да се съпротивява. Изпълвам се с все по-голям възторг при безропотното разтваряне на бедрата й. Потривам ги с леко наболата си брада и покривам с щедри целувки глезените, прасците, коленете. Тя трепери под мен. Накрая се добирам до черните й прашки и ги захапвам със зъби. Излъчват фин аромат на кафе от влажните тропици.

Тя сама ми помага да ги сваля. После се отпуска назад на седалката така, че да ми е удобно да я целувам между краката. Хвърлям трофея си на задната седалка и се надвесвам над гостоприемно разтворените й бедра.

На никой от двамата не ни пука, че съм спрял пред блока й, точно пред техния вход, а наоколо всички улични лампи светят като за световно. С моето извратено съзнание отдавна съм плюл на всички условности. Поглеждам към нея - тя е изпаднала в безтегловност и само издава приглушени стонове от време на време.

Независимо от всичките ми страстни усилия тя дълго не успява да свърши. В един момент по стоновете й ми се стори, че стигна до оргазъм. С облекчена въздишка вдигам мокрото си лице и се опитвам да я целуна по устните, но ръката й ме насочва отново там, долу.

- Make me come, - тихо и жално ме моли тя на английски.

Сега вече е въпрос на мъжка чест да я доведа до оргазъм. След още четвърт час челюстта ми взема да се сковава, но по нарастващите й стонове разбирам, че съм близо до победата. Опитвам се да си помагам с пръсти, но тя отблъсква ръката ми. Накрая, по пътя на пробите и грешките, намирам точно онова място и точно онази ласка, които я довеждат до най-голям възторг. Винаги съм знаел за това вълшебно, хлъзгаво възвишенийце, но никога не съм предполагал, че при нея то ще е така чувствително и развито.

Междувременно езикът ми вече отказва да ми се подчинява. Лизането взе да заприличва в състезание по оцеляване. Времето изчезва като понятие. На път съм да се оккажа. Но по стона й, преминал във вик и по това как трескаво стиска ушите ми между краката си, разбирам, че краят е близо.

Със сетни усилия преминавам с език по баирчето и о, чудо!. Бурният й оргазъм превзема и мен. По тялото ми преминава трепет. Чувствам, че всеки миг ще свърша и аз. Това е абсолютно неочаквано, такова нещо не ми се е случвало - да свърша заедно с жената, без да влизам в нея и без да се докосвам.

Фантастика! Но се случва наистина. Усещам как струйка гореща течност се стича надолу по бедрото ми.

Известно време идваме на себе си. Аз - отпуснал се назад на седалката и тя, положила на коленете ми излъчващите си секс нозе.

- А защо стъклата са така изпотени? - прекъсва тя изненадана мълчанието ни.
- Ти ги изпоти - отговорям аз. - Яко дишаше.
- А ти?
- Аз - не. Нямах кога.

Тя нежно обхваща главата ми с две ръце, както се хваща питомен котарак, с умиление ме поглежда в очите, а след това, играейки си, почва да движи главата ми насам-натам.

Протягам ръка и пиша на изпотеното стъкло: "Обичам те". Тя с игрива сериозност поклаща отрицателно глава, а след това протяга крак и с палеца му написва на предното стъкло "hell".

Изтръпвам. Какво иска да каже с това? Ругатня по мой адрес или че е преживяла току-що дяволски възторг? Или пък такова е общото й усещане за живота?

А тя, видяла моето объркване, едва сдържайки смеха си, дописва едно «о». Получава се "hello".

После изведнъж се разбързва. Помагам й да обуе чорапогащника си на голо и сам слагам обувките на краката й.

Прощалната ни целувка е нежна и напомня повече ласка на отдавна влюбени.

- Е, до скоро! - с голямо съжаление се откъсва тя от мен. Ясно е, че наистина не й се тръгва. Отваря вратата на колата, бързо се измъква навън и ми помахва с ръка. Аз й махам в отговор с нейните прашки. После дълго обикалям с колата смълчаните улици на града в удивително приповдигнато настроение

И сега, винаги когато в живота ми нещо се сговни или просто изпадна в кофти настроение, вадя ония прашки, грижливо скътани в полиетиленово пликче, притискам ги към лицето си и дълбоко вдишвам финия, уникален аромат. Честно, бих го разпознал измежду хиляди.