автор: Rhiannon

Той е странен някак,
почти животът му е в залез,
а всъщност равнина е,
където няма младост,
няма старост, не почва
и не свършва като другите.
Той иска да се различава
и затова седи на задните седалки
на най-отдалечените столове
и пълен е със себе си и книгите
на източните философи,
йогите и вечното познание,
което търсим.
Той вижда букви с ореоли
и изкривени пространства,
а всъщност крие
копнежът си по хората,
мечтае за приятели,
градини и увеселения
и има толкова
пленителна усмивка.
Самотата му е като куче,
което изглежда зло,
но никога не хапе.
не ще приеме кокали от чужд,
но при милувка заскимтява,
като разсънило се бебе.
Тази вечер му пожелах
„Лека нощ и до утре!"
Усмихна се и зная,
Че точно тази нощ
няма да сънуваме
кошмари
и двамата.