автор: Rossa

Без ключ отключваш ме,
нехайно влизаш,
с кал по обувките
в душата ми
се тръшваш.
След тебе после дълго
на колене
следи от стъпките ти
бърша.
И като вестник стар
набързо ме прочиташ,
очите ти пробягват
по рекламите,
надве-натри заглавията
сричаш
и после ме зарязваш
на дивана.
Вечеряш без да гледаш
във чинията.
Не забелязваш пак
какво съм сготвила
и вместо кротко да си разменим
по приказка
разсеяно се заиграваш
с котката.
Целуваш ме
и изведнъж си тръгваш -
сърцето ми прескача
два-три такта.
След тебе бясна
три пъти заключвам
но трябва май
да закова вратата.