автор: bogpan

Това научих през годините

Още малко,
преди вятърът да отнесе
формата на сянката ми
сред мирти.
Половината лице е отвъд.
Името - изписано под мъх.
Къщата остана с отворени
прозорци и влиза свободно
дъждът.
Това научих през годините.
Да говоря с листата на кестена,
с гласовете отвъд стените
и със кучето, което издъхна
на прага.
И с отиващите си с неми езици.

Как дълго се живее.