автор: starec

От пушека главата се върти...
Тълпата долу сладострастно чака
как огънят и мен ще усмърти,
запъпли ли след миг в очите мрака.
От истината тя какво разбира?
Уютно е да си така невеж.
Да знаеш, че пенливото е бира,
че въшките са корен на сърбеж.
А аз, глупак - Земята се въртяла,
не слънцето край грешната земя.
Коя душа от туй ще стане бяла,
по-малко алчна, не като ламя?
Не можех ли със моята Паола
да изживея всеки божи ден?
Тъй млада е, прекрасна, двойно гола...
/едва ли бях за нея аз роден/
Какъв е тоя мирис на месо?
Нима кръчмаря е пещта разпалил
и ръси щедро агнето със сол?
О, боже, мен е огънят погалил!
Гасете го, земята си е плоска
и слънцето край нея пак пълзи...
Тълпата нека другиго опоска.
Гасете го, заклевам ви, сълзи!

А той, живота, дявол е, не спира -
Провикна се омазнен дебелак:
Хей, заник е и време е за бира.
Да го полеем мъртвия глупак!