автор: zdratch

Край мен
се изнизаха
всички вагони...
и от всеки прозорец
ми казаха "сбогом"
най-скъпите
мои надежди,
с години подвеждани,
че ще се сбъднат.

Останах сама
на перона,
сред посоки
и влакове разни,
сред железните релси,
студени и празни,
сред изцъклени
лампи големи...
От тях ли да взема
сила...
и пак да поема
по пътя си?

Край мен
се изнизаха
всички вагони...
и от всеки прозорец
ми казаха "сбогом"
надеждите.