… този виц го знаете, знам … ама не е виц …
Аз по природа съм човек, дето пази тайна до гроб, но след като от три различни места откопаха този стар виц - не мога повече да мълча!… Ето как беше в действителност:
Баджанакът Борето е човек в една висока степен земен. Приказки за духове и самодиви могат да задържат вниманието му само в откровен порно вариант,
православен е, но не го питайте има ли Бог - прави физиономии като Мистър Бийн, че и по-лошо, пък в църква стъпва само на Великден, и то ако се опази трезвен до полунощ. Не е безбожник, ако това сте си помислили, но и калугер никога няма да стане. Абе, човек материалист. Натуралист, хедонист... и въобще. Оня ден дъщеричката му го пита, тате, има ли Баба Яга, пък той й вика, има - бабината ти! Ей такъв един човек.
И ей те този човек - баджанакът Борето, да вземе из онез дни да хване златната рибка. Сега, да се разберем, баджанакът Борето не от онези, дето ако им вържеш ръцете и ги попиташ колко е било голямо онова парче, дето го хванали миналата неделя на каналите на Бръшлян, да покаже ей така с пръсти и да рече, не помня точно, ама окото му беше ей толчаво... Нали!? Баджанакът Борето лъже умерено. Като му остане празно кошчето и някой го попита какво е хванал, той, колкото да не е капо вика, хванах трипер.
Та, баджанакът Борето както си кибичел под Дунав мост, ама това той го разправя, изведнъж плувката трепнала, той засякъл както пише по книгите и - хоп - хванал златната рибка. И тя му говори през зъби, щото кукичката ей-така забита, нали!? - Добре бе, добре, хвана ме! Така му казала.
Нали ви разправих за баджанака Борето, той за Райна Княгиня не е сто процента сигурен, пък за златната рибка - ясно ви е. Само седял и се пулел. Пък златната рибка мърмори, айде бе, махни ми това желязо от устата, знаеш ли колко стана една пластична операция, обаче баджанакът Борето като един Антон от стихотворението - ни дума, ни вопъл, ни стон. Горката рибка рипала из въздуха и се тюхкала, ега ти късмета, нареждала, тоя ако е глух, направо съм за мустака...Чуваш ли ме, бе льохман!?
Ей тези думи разбудили баджанака Борето от транса, щото, ама това той го разправя, били взети директно от речника на жена му. А жената на баджанака Борето е една цяла отделна тема.
Жената на баджанака Борето е митична фигура. Комшиите разправят, че като била малка й вързвали на врата една пържола, та поне някое улично куче да си поиграе с нея. И от тогава направо изчезнала. Аз съм я виждал само един път, на мойта сватба, ама какво ти виждане, цялата беше омотана във воали, все едно тя е булката, а не сестра й. Те с баджанака Борето пък въобще не правиха сватба - само момичето от съвета отишло у тях и ги бракосъчетало зад параван. За църковен брак и дума не можело да става - попът казал, че му стига дето веднъж я видял като я кръщавал. Ама както и да е - казах ви, че това е друга тема.
Бяхме стигнали до там, дето златната рибка казала на баджанака Борето льохман и той дошъл на мене си. Дошъл на мене си и щото не е садист някакъв, чевръсто освободил говорящата гадинка, глей к'во става по Дунава, мама му стара, радиация, хлор, на цяла Европа лайната - и на! - побъркала се животинката. Пък животинката продължавала да каканиже, ох, такъв коцуз от Трафалгарската битка насам не ме е гонил - шест пъти ме хващат днеска... Айде бе умник, и на тебе ти е толкова късметът, на седмия път само на евреи изпълнявам по три желания, за другите - по едно. Искай, че да си ходя.
Да ви разправям ли за съмненията на баджанака Борето - това Хамлет пасти да яде, пък на края като си позволил да повярва, сякаш дяволът го дръпнал за езика и той се чул да казва, ами таквоз... да ни приемат в НАТО!... Боже, вижте му акъла, мен да ми кажат да искам... ама това е - на бодлива крава Господ рога не дава.
Тъй или иначе, оказало се обаче, че това е кален номер от негова страна. Златната рибка явно била хваната, меко казано, по бели гащи. Мигала, мигала с риби очета, па рекла, ма не може така, драги, това първо е международен въпрос, и второ, не можеш ли нещо лично да си поискаш... Айде бе! Големи атлантици и космополити се извъдихте, бе!
Не знам баджанакът Борето изпотил ли се е, не е ли, но си представям как, рибката като казала нещо лично да си поиска, го е смъднало под лъжичката, как е трепнало плахо сърце мъжко-юнашко, как една новородена надежда и една отколешна мъжка мечта, скътана като порносписание под дюшека, си подали ръка и замърдали плахо с крачета - колорадски бръмбари в картофен цвят... и баджанакът Борето свенливо отронил, може ли... можеш ли
да направиш жена ми... таквоз... хубава... ей тъй като Ани Салич, например...
Златната рибка пляснала радостно с перки, завъртяла се на опашка и бодро викнала, готово бе, готин, дай една снимка!
Борето отначало се опъвал, ама се престрашил и подал на рибката съмнително картонче, тя го грабнала, хвърлила един поглед, застинала, насилила се пак да погледне, въздъхнала обречено и рекла, значи НАТО казваш?...
Пак ви казвам, всичко това баджанакът Борето го разправя, но приеха ли ни в НАТО - приеха ни ! А баджанакът Борето хвърли всички рибарски такъми в контейнера.