автор: jel

Имало едно време двама съседи. Единият бил много богат и това личало отдалече. Хората от града виждали всеки ден приказния му палат,с басейн и сауна и огромен каменен зид.

А къщата на другия съсед била малка но спретната,с ниска ограда и много цветя,а стопаните и били приветливи хора.
Веднъж,когато излизал от мерцедеса си,богаташът съгледал своя съсед и се провикнал:
- Съседе,ела да ти покажа какво наследство съм подсигурил на сина си.
И той съпроводен от бодигардовете си,с чувство на превъзходство,въвел своя беден съсед в огромната си къща. Показвал с нескрито удоволствие скъпите дрехи и парфюми,дигиталната си техника,колекциите от оръжия и старинни монети.После го въвел в оборите си и посочил породистите красиви коне,а в гаража ги чакал чисто нов черен джип,на който можело да се огледаш като в огледало.
- И да знаеш колко пари му оставям... Говорел възторжено богатият човек и чакал похвала от съседа си.
- Какво ще кажещ за моето наследство- голямо е,нали?
Тогава бедният съсед продумал:
-Да,в твоите очи е голямо ала в Божиите то пет пари не струва.
- Добре,да видим твоето! - рекъл богаташът.
И те двамата,с бодигардовете,прекрачили прага на малката къща. Влезли в една от стаичките и застанали пред един сандък.
- Това е моето наследство за сина ми. - рекъл бедният съсед и отворил сандъка. И що да видят - там имало стара Библия,панталони с протрити колене,
чук,бяла риза и китара.
Богаташът го погледнал озадачено.
- Това ли ти е наследството? Тия вехтории?
- Да,това е. - рекъл беднякът. Това са нещата които ще говорят на сина ми когато мен ме няма.
Библията ще му напомня да чете и размишлява ден и нощ върху Божието Слово,защото истинската мъдрост идва от там.От страха ни от Господа.
Панталоните с протрити колене ще му напомнят,че трябва да се моли непрестанно,чука -да рабити честно и отговорно,а бялата риза -да се пази неопетнен от света. И последното -китарата - да хвали и да благодари на Бог
за всички чудесни неща в неговия живот. Ако така човек изгради живота си
той никога няма да се провали. Нашето наследство пред Бог не са нещата които даваме на децата си а техните характери. Това е ценно в очите на Бога.
Ядосал се богатият човек,затръшнал завинаги вратата си пред праведния си съсед и вече никога не го поканил у дома си.
Минали години. Няколко пъти бандити взривявали къщата на богаташа,но застраховките покривали част от разрушенията докато един ден богатият човек бил застрелян,посред бял ден,в мерцедеса си от неизвестни убийци.
А синът му-той израснал сред разкош и прищявки,но бил много самотен.
Защото родителите му,заангажирани с приеми и сделки нямали време за него.
И той се събрал с лоши момчета и станал наркоман. Биел майка си и продавал
каквото имал за кокаин и друга твърда дрога,докато починал.
А богатата къща -порутена и ограбена продйължавала да стои и хората от града отново я виждали всеки ден и си говорели: "Помните ли какъв палат беше тя."
Умрял и бедния съсед,но неговият син приел наследството на баща си и станал добър и порядъчен човек. Къщата му е малка но спретната,с ниска ограда и много,много цветя,и с приветлив стопанин.