Изгасям своята свещ,
през отворения прозорец нахлува нощта
прегръща ме нежно и ми позволява
да съм неин приятел и брат.
Двамата боледуваме от една и съща носталгия
излъчваме сънища пълни с предчувствия
и си шептим за отминалото време
в дома на нашия Баща.