автор: sradev

Малко след като престанах да получавам тройки по милост от учителите по руски език попаднах на тест от който следваше, че трябва да стана писател.

Понеже теста беше на руски, то си извадих заключението, че бих бил един добър руски писател. Прочетените няколко хиляди книги на руски език ме убеждаваха в същото - като виждам какво се пише, то и аз го мога.

Последвалите няколко опита за написване на статии на руски и български езици, обаче, се опитаха да разколебаят това ми благородно намерение. По-специално един опит да преведа собствената си статия от английски на български, който запецна още на първото изречение. Припомних си тогава думите на Б. Мунтян, че моите писания не ги бива за редактиране. Верно е, и аз не мога да ги редактирам. Все се питам, какво ли автора е искал да каже и уморен заспивам над тях.

Ама крастата (както се вижда от присъствието ми в сайта и настоящето писание) не ме остави.
Никакви разумни аргументи, колкото и да се напъвах да се самоубедя, не помагаха. Веднага си измислях контрааргументи от рода на "миенето с кал". Тя крастата с краста се лекува. Добре, че се случи следното:

Бях цял семестър в Банаховият център и слушах разни лекции и доклади по математики, логики и други подобни. Там ме стреснаха руските учени, които се обвиняваха взаимно в безполезност, некадърност, глупост, игноранция, тъпота... Техните дискусии повече приличаха на преходна фаза от юмручен бой към стрелбище, нещо в сравнение с което нападките на американските боксьори са висша дипломация, а Касиус Клей и Мохамед Али - видни интелектуалци.* Припомних си тогава каквото съм прочел за взаимното ругаене на руските писатели и дори за инструкцията към специалните служби да не четат доноси на писатели един за друг ... и спрях да пиша на този език.

Е, не съвсем. Крастата си е краста. Понимайш?

------------
*Независимо, че са били световни шампиони по бокс, независимо от религиозните си различия, никога нито една лоша дума един за друг не са казвали.