автор: meiia

Да ти направя ли карта?
През тебе съм минал.
Зная те още от старта
откъде си преминала.
Всичко знам за душата ти.
Все едно в теб съм нощувал.
Гостенин на сетивата ти,
дето с очи е тършувал
из укритите слабости
и парцаливите истини.
Из печалните радости
и любови измислени.
Знам те,като на длан си
нарисувана с щрихи
на сили и слабости,
скрити в твоите стихове.
Знам кога си разплакана
или само си тъжна.
Знам кога се оплакваш
и на кого,за какво си длъжна.
Знам те,не бягай от мене.
И да искаш вече не можеш.
толкова много съм в тебе,
че насън те тревожа.
Спри,приеми ме,любима!
Изпратен съм от съдбата.
Усещаш,че в тебе ме има.
И някъде...Не заключвай вратата!