автор: idan1

22,00 часа! Погледите срещнаха се мило,
- в прегрътка - неудържимо.
- Устните...мълчаха непреодолимо,
- в диалог разгорещен и сладък,
- на разбираем, древен език.

Час вечерен!
- Времето феномен е странен,
- измерва го уред прецизен,
- с ритъм..."непостоянен".
Ако тя ... отсъства,
- влачи се едва, едва,
- като есенна мъгла.
Сме ли в едно ... и хоп,
- хуква то в галоп.
- Неусетно изнизва се напук,
- като пясък в юмрук.
Атрактивно тъй пулсира мигът в такт,
- пулса дирижира го, нашият контакт!