автор: alisa

Лесните думи лесно се пишат.
Трудно е да се мълчи.
Т иси ми най-ожаднялото дишане.
Аз съм ти двете очи.
Дишам чрез теб и не искам друго.
Гледаш чрез мен - светът е друг.
Има вълшебства и аз не съм луда,
нито пък ти си луд.
И те заплаквам във събота вечер
в един до болка познат рефрен.
И ти люлея душата полекичка,
мой далечен и уморен.
Мълчи животът. Какво да каже?
Нищо не струва без теб.
Това което до днес е раждал
си е било менте.
Другото ти си го знаеш вече.
Знам го със теб и аз.
Казано, сторено, недоизречено...
Какво ни бърка пък нас?
Заменям суша за девет бала,
заменям думи за тишина.
Аз съм оная, позакъснялата,
но пък последна жена.