Колко пъти съм си измисляла,
за да стигна сега до теб.
Който вярва в здравия смисъл -
не се е давил в море.
А пък морето - солено много.
Малко е една торба сол.
Почва животът ми съвсем отново.
"Обичам" не е глагол,
А е вълната, която в гребена си,
е заплела парче хоризонт.
Ти си ми оня, най-последния.
Нали има резон?
Не съжалявам за всички приказки.
Всички приказки водят към теб.
Не съм Алиса, съвсем истинска съм.
Не искам да съм поет.
Нека родя сега сина ти,
един такъв - със твойте очи.
А когато съвсем се стъмни,
той ще ни продължи.