Ти обичаш, прекрасно!
Дъга е! Споделеното чувство
с други.Той живота без друго
тъга е. Само лудите вечно се чудят.
А в битийното сбъдване строго.
Ти дори за миг глава не извръщай.
Всеки изгрев блеснал пред тебе.
Ти с влюбени думи прегръщай.
И обичай всеки миг от живота,
от деня, проблестял през стъклото.
Света е миг завладян от съдбата.
Не извръщай глава не извръщай.
Аз така съм разсъдливо спокоен
недосрешнал, невидял, непогледнал.
И зад изгрева, сигурно там е,
там човекът слепец непогледнал.
И пак искам всичко да видя,
да науча да бъда различен.
И с нови съдби и богатства,
да съм друг и на мен да приличам.
20.09.2005г.