Споменът - цигулка, плаче и не млъква.
Споменът - далечен, присмехулен град.
И жена, която с някого си тръгва.
Празен полунощен гаров ресторант.
Да не бях поглеждал, да не бях й кимал!
Да не чувах тоя сатанински смях!
И да бе под мене тоя свят се сринал,
и да бях потънал - сто пъти да бях!
Колко празни нощи самота ме учат!
Колко дни ме учат да съм празен ден!
И не се забравя, и не ми се случва,
и не отболява болката у мен.