автор: meiia

Напиши ми писмо,обади ми се късно,
подари ми цветя или някаква книга.
Заведи ме в парка под небето навъсено.
Приближи се някак,че до теб не достигам.
Искай ме!Ако ме искаш,кажи ми,кажи ми!
Как да узная какво е още в душата ти ?!
В нощния хлад прегърни ме,стопли ме
и разбуди теменужена синевата ни.
Спри се до мен,уж случайно минаващ,
уж невиждащ очите ми трескавосини.
Обещай на шега,както ти обещаваш,
че утре за малко поне ще се видим.
Ще повярвам на всичко от тебе изречено
като на истина своя, защото те губя...
Ако не дойдеш при мене искащ довечера,
ще отворя вратата съдбовна на Другия.