Разпадаше се вятърът на сенки.
Разсеяно стеснителните сулуети
прибягваха в очите на стените,
потъваха в процепи по тротоарите
като монети в леден, лаком пясък.
Дърветата изчезваха, затрупани
под камари студени, бели риби,
искрящи люспите им в тъмното,
светът превръщат във хладилна камера
на риболовен траулер
за цикъла на тази зима.
А камерата снима спомени
и прожектира пролет
по бялото платно на февруари.