автор: Akhna

Прелюдия към страха


Какво ако избягам
Какво ако не ме последваш ти
Какво ако с зората сякаш
Усмивката ми се стопи
И истината блесне - като лъч прорязващ, святкащ
            И болка…
                И омраза…
                    И тъга…                

Какво ако със вик продъня
Земя, небе, и слънце, и звезди
Какво ако във дън земя потъна
И в мислите ми - само ти
И ето, Дяволът - с усмивка иронична, тънка
            Нашепва ми:
                "Търпи!
                    Сама избра. Търпи!"
            

Какво ако аз никога не ще погледна
Във очите твои, във бездънното море
Какво ако аз никога не вляза
Отново, паднала на колене
Във храма, да се моля да те видя
Отново…
                И отново…
                    И отново…

Какво ако аз никога не изрека
Името ти пак на глас
Какво ако аз тръгна бавно и полека
Все  същата, потънала под твойта власт
По онази, стръмната пътека
            И стъпка подир стъпка…
                И сълза след сълза…
                    Късче по късче душа…

Какво ако ме Дяволът накаже
Да те виждам само в спомени, в отминалите дни
Какво ако душата никога навън не се покаже
Крещяща, давеща се в мътните води
И все пак - по-жива от себе си даже
            И обичаща…
                Проклинаща…
                    И без мечти…