автор: rajsun

* * *

Вънка звънка реч, игра,
гласове. И вятърът
под прозореца е спрял -
кочияш-приятел.

Дойде, грабне ме шейна,
някъде ме носи.
Песни, разговори, смях,
радостно, а после...

Върне ме и ме остави,
и остане тихо.
Бяла, бяла, бяла стая,
тихо, тихо, тихо.
/1969/