автор: gumbert

Из "Пейзаж с наводнением"

- Как си там птичке, на черната клонка,
тревожно се оглеждаш.
Искаш да кажеш, че прашките толкова точни са,
но все пак животът възможен е?

- О, не, не ме е страх толкова,
когато прицелват се в мене със прашка.
Много по-страшни са твоите догадки;
За тях озъртам се аз и внимавам.

- Боя се, че теб те привлича клетката,
дори не и златна такава.
Но по-добре е да пееш, там на клонката кацнала;
тъй рядко пеят летейки.

- Не е истина! Мен вечността ме привлича.
Добри сме със нея познати.
Безчовечна е тя и жестока.
И тука се чувствам - като у дома си.