Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Agro
Днес: 0
Вчера: 1
Общо: 13948

Онлайн са:
Анонимни: 433
ХуЛитери: 1
Всичко: 434

Онлайн сега:
:: coils

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Декември 2021 »»

П В С Ч П С Н
    12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031   

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
5 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаЕсе по нещо на Витгенщайн
раздел: Есета, пътеписи
автор: OmeRga

What Eddington says about 'the direction of time' and the law of entropy comes to this: time would change its direction if men should start walking backwards one day.
Of course you can call it that if you like; but then you should be clear in your mind that you have said no more than that people have changed the direction they walk in.

Ludwig Wittgenstein

Това, което Едингтон казва за „посоката на времето" и закона на ентропията се свежда до следното: времето би променило посоката си ако един ден хората започнат да ходят наобратно. Разбира се, може да го наречете така, ако желаете; но в такъв случай, трябва да сте наясно в съзнанието си, че не сте казали нищо повече от това, че хората са променили посоката, в която се движат.

Лудвиг Витгенщайн

В това есе няма да засягаме самия Едингтон, неговата теория за посоката на времето или Втория закон на термодинамиката (закон на ентропията). По-скоро ще се съсредоточим изолирано върху съждението на Витгенщайн за теориите на Едингтон, за които ще приемем, че в резюме означават, че „посоката на времето ще се промени ако хората един ден започнат да вървят обратно", т.к Витгенщайн излага тезата си на базата на това твърдение. Тук нямаме претенции, че познаваме работите на Едингтон, така че няма да приемаме мнението на Витгенщайн като 'правилно' в контекста на Едингтон и няма да вземаме отношение по него. Ще разсъждаваме само върху двете твърдения.

Основната задача на този текст ще е да се опита да види как и на какво се гради представата за времето. Ако представата ни за времето, посоката му и така нататък, съставя времето, което познаваме и изпитваме, тогава как можем да обърнем тази представа и това ли е достатъчно за да кажем, че сме обърнали посоката на времето.

Естествено, ако мислим времето като обективна реалност, нещо извън нас, което следва своите закономерности независимо от средата, в която съществува, е трудно да си представим, че то може да бъде нарушено ако хората изведнъж започнат да вървят назад. Нещо повече, ако хората започнат това поведение съзнателно това евентуално единствено би ни дало бегла зрителна представа как би изглеждал свят, който върви назад. Тогава разбира се ще трябва да си внушим промяната на времето за да добием представа какво би било, но и ще трябва да изолираме много фактори. Например, освен нашия ход всички останали събития биха продължили да „вървят напред". Счупените яйца не биха ставали цели, изпитите чаши няма да се пълнят, часовниците ще следват обичайния си ход и посока и така нататък. В този смисъл нашият опит би бил свързан с внушение, т.е обратът на времето ще е субективен, докато, както казахме, макар и с уговорки, времето е обективна реалност. Ще наблюдавме само как ние, не времето вървим назад. Когато превъртаме филм, времето не следва посоката на лентата. Така стигаме до заключението на Витгенщайн, че хората просто променят посоката си на движение (в пространството). Ако хората се обърнат напред и запазят тази посока на движение, единственото, което ще се промени е, че хората ще се върнат към обичайния си ход и нашият опит да добием представа за обратния знак на времето ще приключи, но нито едното, нито другото ще окажат влияние на времето. Защото движението на всяко тяло е движение в пространството, от една страна и във времето, от друга. Двете са относително независими* (поне за целите на есето можем да приемем, че са независими). Следователно, ходенето назад е само движение в пространството. Нещо повече, онова, което наричаме назад, е посока „назад", а не „напред", не за друго, а понеже го отнасяме към себе си. Ние мислим една посока за „напред", друга за „назад" само защото сме приели, че „напред" е където ни е лицето (приемаме, че в момента то не е извъртяно), а „назад" за нас е от страната на гърба ни. От друга гледна точка накъдето и да вървим няма да е нито напред, нито назад, ами например на Север. След като разклатихме основите на категориите „напред" и „назад", не само движението ни напред или назад спрямо себе си може да засегне по някакъв начин движението ни в и изобщо движението на времето, но каквато и посока да си изберем, щом тя се променя винаги в зависимост от това към какво я отнасяме. Как можем да променим посоката на времето когато вървим назад, ако това назад може да бъде, отнесено към нещо друго, напред или настрани?

След като видяхме, че посоката ни на движение е твърде относителна, за да повлияе пряко на посоката на времето, ще се спрем на въпроса как разбираме посоката на времето или евентуалната негова промяна? Кое е нещото, което ще съдържа и ще ни даде информацията, че времето се е обърнало например? Счупените яйца ще стават ли цели? Часовниците ще отмерват ли времето назад? От друга страна, ако всичко заедно с нас поемем назад, ще ни направи ли впечатление?

Ще подходим към този въпрос от по-нетрадиционен ъгъл. Ще се опитаме да видим какво ще стане с времето ако го погледнем от по-различна позиция, досега говорехме за него като обективна независима реалност, добре, но какво и как знаем за него?

Както и да мислим времето, като обективно или не, все ще се натъкнем на въпроса, кое точно ни дава представата за неговото движение и съществуване. Имаме ли ясно, изолирано, знание за движението и посоката на времето. Знаем, че то се движи, но как го знаем? Ако отидем на усамотено място на Северния полюс през деня, без часовник как ще разберем колко време е минало? Или когато дните са къси през зимата нямаме ли усещането (пак си нямаме часовник), че времето тече по-бързо? Ако знаем за движението на времето единствено отнасяйки го до различни обекти и събития, като въртенето на земята, изгрева на слънцето и луната, чупенето на яйца, а не възстановяването им, стареенето на организмите и прочее, не можем ли да твърдим, че времето е абстракция, която ни дава удобството да имаме представа за света, в който живеем. Унииверсална мерна еденица, която измерва събитията, така че да знаем че слънцето ще изгрее в точен момент в пространството и/или времето? (това разбира се не е вярно. Физиката ни обяснява времето и неговата посока достатъчно убедително. Това разсъждение се отнася до личната ни представа за времето. То следва логиката си, твърденията вътре не претендират да са реалистични по ред причини). В този случай говоренето именно за посока на времето става безпредметно. Ако разбираме времето чрез движение на тела в пространството, тяхното развитие и така нататък, не говорим за посока на времето, а за посоката, по-точно ход, последователност, на събития в пространството. Тоест, ако телата спрат да се движат, ще сметнем, че времето, а не телата са спрели или по-скоро времето, следователно пространството. В този смисъл, ако вместо да спрат, хората започнат да се движат назад** и съотнесат представите си за времето към собственото си движение може да сметнат, че времето върви назад. Всъщност не можем да кажем недвусмислено, че те грешат, имайки предвид, че именно представата ни за времето е онова, което го реализира в съзнанието ни, следователно ако обърнем представата, ако зпочнем да вървим назад, посоката на времето в нашите представи ще се промени. Според нашата представа за времето ние, и всичко останало, вървим напред. Макар и неубедително в този си вид, но достатъчно убедително като като принцип, идея, можем да кажем, че нашата посока на времето ще се промени ако един ден започнем да вървим назад.

Но в такъв случай, трябва да сме наясно, все пак, в съзнанието си, че не сме казали нищо повече от това, че хората са променили посоката, в която се движат.


*Според Специалната теория на относителността скоростта на движение в пространството се отразява на скоростта ни на движение във времето: скоростта на движение на всяко тяло е сбор от скоростта му на движение в пространството плюс скоростта му на движение във времето. Общата скорост е винаги равна на скоростта на светлината, така че скоростта в пространството отнема от тази във времето и колкото по-бързо се движим в пространството, толкова по-бавно - във времето, но тук не е необходимо да взимаме това предвид.

** Избягвам да кажа „телата започнат да се движат назад", понеже във фрагмента се казва, че посоката на времето ще се обърне, ако хората започнат да ходят назад, макар че това поражда редица проблеми, като този, който споменахме по-горе, а именно, че дори хората да започнат да ходят назад, птиците например няма да летят наобратно. Или поне така следва от фрагмента. За това ще предположим, че движението на хората ще има отношение до самите тях и евентуално до тяхното време и неговата посока. Видяхме, че представата за времето придоби достатъчно субективни очертания, така че можем да си го позволим.


Публикувано от railleuse на 15.02.2006 @ 09:12:44 



Сродни връзки

» Повече за
   Есета, пътеписи

» Материали от
   OmeRga

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 1


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

08.12.2021 год. / 08:38:34 часа

добави твой текст
"Есе по нещо на Витгенщайн" | Вход | 2 коментара (2 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Есе по нещо на Витгенщайн
от sradev (sradev@о2.pl) на 15.02.2006 @ 12:13:03
(Профил | Изпрати бележка) http://aragorn.pb.bialystok.pl/~radev/huli.htm
приятна канава за приказка:

електрона на върха на светкавицата се движи с 1/2 ц,
но всичко е относително,
той е неподвижен и поради което живота му изгасва със скоростта на тъмнината,
тази негова неподвижност поражда движение на земята със скорост 1/2 ц,
което пропорционално забавя времето на цялата вселена и близките й околности до 1/2 ц,
но на някой им е малко и те пускат свой електрон със скорост 3/4ц
и така живота им се удължава понеже тече със 1/4 ц
но едни се изхитриха и пустнаха частица със скорост 2ц и благодарение на относителната скорост времето ни със скоростта на светлината се потътри назад.

цитирана литература
Орлов, Алтист Данилов


Re: Есе по нещо на Витгенщайн
от Amar (amar4e@yahoo.com) на 15.02.2006 @ 12:31:54
(Профил | Изпрати бележка)
Целенасочени, интересни и изчерпателни разсъждения :) прочетох с удоволствие. На места обаче губиш читателското внимание, но ако си го пипнеш тук-таме, ще стане върхът ;)

Поздрави на теб и на Витгенщайн, че те е вдъхновил да напишеш есето си ;)