автор: idan1

Тясна, горска пътека
слаломира под буки вековни,
със вейки, земята допряли,
от пухкав сняг натежали,
клони огромни.

От слънчеви лъчи прободени,
падащи, облачета сребърни,
гъделичкат ни косите,
топят се в очите.

Като небражен щрих
от детска рисунка,
дим, закачлива струйка,
край камина уютна кани,
искри в душите ни пали.