автор: krissi

Спомняте ли си за смешната пчела ?!
За оназ, наивната, която
впримчила се във любовната стрела,
запленила я със чувство свято.
Пърха,тръпне наранената душа,
моли се и чака - ще се върне,
вярваща на опашатата лъжа
само,само да го зърне.
Хей,пчелице,хей сестрице,
казвам ти го от сърце:
няма,няма да се върне
не извръщай ти от мен лице.
Има истина една голяма:
в кошер пълен със оси
щастие за тебе няма,
помисли и с мен литни.
Чакат ни поля и ручей,
въздухът е кат зефир,
чака ни, при всеки случай
радост,щастие и мир
Не не вярва таз пчела,
тя неможе и да иска
няма сили в нежните крила,
разкъсани - несподелени чувства...