„Обичам те" е нещо като дъжд,
задрямващ тъкмо
ако трябва да вали,
редовно закъснява и сънува липи
цъфнали посред февруари.
Обожава мъгли
четиринадесети е
откъдето и да го броиш,
и играе на домино с гарвани.
Този дъжд обича овертюри,
дълги колкото е дълъг светът,
непонятен е, лилав и
се прави на глух,
прескача молитви,
ухае на мъж,
внезапен е понякога,
а понякога въобще не е тук.
Когато скръсти ръце
и погледне на юг
даже албатросите
мечтаят за пролет.
„Обичам те" е нещо като дъжд
и не понася да го
заваляват насила.
Ей, Дъжд, забравих те вече!
Ето виж!
Не мислиш ли,
че е крайно време
да се изливаш???