Чувства разкъсващи блъскат гърдите ми
и отчаяно стискам любовта си във шепа,
за глътчица въздух се борят мечтите ми,
аз цяла изгарям, не остава и пепел…
С тайна надежда поглеждам Луната,
но надеждата в тъмен облак се скрива…
Тръгвам боса, за да се слея с росата,
но малките капчици някой изпива…
С последни сили аз моля звездите
да изгреят отново за мен и за теб,
но те си остават в тъмното скрити,
а вятърът свири - зловещ и свиреп…
...
Пак същите чувства раздират гърдите ми,
но вече е празна моята шепа…
Аз изгорях, изтляха мечтите ми,
а след кладата жарка не остана и пепел…