автор: rajsun

(текстът е от книгата за Настрадин Ходжа, която съм превеждал)


Само двама от всички жители на Чорак не споделяли общите тревоги - Саид и Зулфия. А защо не ги споделяли - всеки лесно може да се досети. За това добре е казано в съчинението на проникновения Бади аз Заман ибн Мюфрид "Ухание на сутрешните рози". Ето какво пише той: "Влюбването, ако е силно, винаги е свързано с леко замъгляване на ума, като лудост, на която обаче не бива да придаваме значение, тъй като тя не е опасна и не вреди - и как би могло да бъде другояче, когато самата любов е небесно чувство, изпратено ни от аллаха: нима от него може да призлезе нещо вредно? Затова, като срещнем влюбен млад човек, не бива да се чудим на неговата разсеяност, а също така на странните му разсъждения: у него има смесване на чувствата и мислите, настава бъркотия, в която никой не може да се оправи - а най-малко самият той. Трябва да го изслушаме с пълна снизходителност и да не спорим с него, особено за съвършенствата на неговата избраница, защото докато той е влюбен, всичко е безполезно; и за това могат да го укорят само глупците." Като се опираме на думите на мъдреца, да се отнесем и ние с пълна снизходителност към нашите влюбени и да ги оставим насаме в нощната градина, без да се опитваме да възпроизвеждаме техния разговор, породен от същата тая бъркотия на чувствата и мислите, в която "никой не може да се оправи"...